Петък, 2018-04-27, 3:43 AM
"САМО ДНЕС" - АСОЦИАЦИЯ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И РАБОТА СЪС ЗАВИСИМОСТИ
Добре дошъл Guest | RSS
Меню на сайта
Подменю
My files [3]
Статистика

Общо online: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Начало » Файлове » My files

Модел Минесота - кратка история
2011-10-09, 6:03 PM
Модел Минесота
Идеята да се подходи към алкохолизма и неговото лечение според така наречения модел Минесота се е появила на прелома между 40 и 50 години на миналия век в болницата Willmar, щата Минесота, САЩ по инициатива на двама специалисти – психолог и психиатър. Не се знае дали и двамата не са били трезвеещи алкохолици, но така поне се говори.
Първоначалните основи на модела са били взети от „срастването” на опита на специалистите професионалисти и опита на самите трезвеещи алкохолици от Общността на Анонимните Алкохолици. Акцентира се на индивидуалния подход в лечението на пациента и на активното участие на семейството , а всичко това се реализира в условията на интензивно, стационарно лечение в рамките на 28 дневна програма.
Първият център, реализирал тази терапия, е бил създаден от Фондацията за благотворителни цели Хазелден. Постепенно такива центрове започнали да се появяват и в други градове на Северна Америка , а с течение на времето започнали да добиват статута на медицински институции със застрахователни полици. По-късно хора, които са добили своите знания в Хазелден, започнали да обучават хора в Европа и да създават там подобни центрове.
В Полша елементи на модела Минесота за първи път били приложени през 80-те години на миналия век в Института по психиатрия и неврология във Варшава, в центъра по лечение на зависимостите. През годините този модел е бил многократно поправян и изменян, обаче до днес в него намират място следните основни положения:
1. На алкохолизма трябва да се гледа като на болест, която се отличава значително от другите психически разстройства и болести
2. Алкохолизмът трябва да се третира като първична болест . Не е той проява на други психически разстройства и след тяхното излекуване алкохолизма не престава да съществува, както и не може да се твърди ,че алкохолизмът произхожда от някакви други болести. Алкохолизмът е болест само по себе си.
3. Алкохолизмът трябва да се третира като болест първична, смъртоносна, развиваща се прогресивно и което е много съществено – болният не е виновен. Има само много и различни причини, заради които тази болест се появява, т.нар. полиетиология.
4. Хората, които страдат от тази болест трябва да бъдат третирани с подобаващо уважение и разбиране , да бъде зачитана тяхната чест
5. Първоначалната мотивация за лечение не е решаваща за процеса на самото лечение и неговите резултати
6. На зависимата личност трябва да бъдат предоставени възможности да се идентифицира с проблема си, да разпознае признаците на болестта, а това от своя страна може да предизвика желание за промяна в начина на живот
7. Трябва да се признае, че един от най-важните механизми на болестта е отричането, отричането на болестта от болния и от неговото най-близко обкръжение
8. Да се постави като първа цел в живота на болния пълна и доживот абстиненция от алкохол и от всякакви психоактивни средства
9. Да се прилага системна терапия, значи такава с участието на най-близкото семейство
10. Да се провежда терапия в малки групи , 6-12 души, и всеки пациент да бъде третиран индивидуално, да има своя индивидуален терапевтичен план за излизане от болестта, да изработи свои начини за избягване на връщането на болестта, да знае как да се пази и грижи за себе си
11. Да се използва целия потенциал на многочленните терапевтични състави, в които съществена роля играят специлно подготвените за целта трезвеещи алкохолици или наркомани.Първите такива инструктори за лечение на алкохолизма били назначени на работа в Хазелден през 1954 година.
12. Да се използва в терапията Програмата 12 стъпки и философията на Анонимните алкохолици
Програмата, която функционира в стационарните центрове за терапия е изградена на принципите на модела TSF Twelve Steps Facilitation, улеснява използването на Програмата 12 стъпки в АА, характеризира се с интензивност и се стреми към максимално бърза и рязка промяна в живота на пациента в рамките на 28 дни. Целите на терапията са признаване на безсилие спрямо алкохола, признаване нуждата от промяна и помощ в пристъпването веднага , тук и сега , към промени в стила на живот и поведение. Това от своя страна изисква „превеждането” на пациента през първите 3-5 стъпни на Програмата 12 стъпки АА.
След детоксикацията, тоест след очистването на организма от алкохола и премахването на абстиненцийните признаци от прекъсването на запоя, се пристъпва към поставяне на диагноза на пациента , за да бъдат определени най-важните терапевтични цели за момента. Терапевтичният състав има задачата максимално бързо да състави индивидуален план за терапия, който в течение на самата терапия може да бъде модифициран според нуждите.
Такъв план се състои от две части- част обща, и такава част се прилага за всички пациенти, и част индивидуална, която е напасвана към нуждите на конкретната личност. Всеки пациен има своя „съветник”, обикновено това е инструктор терапевт, трезвеещ алкохолик и този съветник е с него през цялото време на престой в центъра и реализирането на плана. Той е негов опекун, доверено лице и пример за следване , като човек който трезвее от давна.
Занятията се провеждат от терапевти в малки групи. Най-много време се посвещава на обучението из областта на алкохолната зависимост и на присвояването на Програмата 12 стъпки АА. Пациентите трябва да участват в митинги на Общността АА и получават указания каква литература трябва да прочетат. Лекар психиатър и психолог са назначавани като консултанти-специалисти. След приключването на терапевтичния цикъл, на всички се препоръчва ходене на митинги АА и намиране на спонсор в АА – тоест лице, което има дълъг стаж на абстинецияи от дълго време живее според принципите на Общността. В зависимост от това какви са резултатите, постигнати в терапията, препоръчва се или ходене на митинги и работа със спонсор, или продължаване на терапията в амболаторни условия и също ходене на митинги, или пребиваване в хостел – half way house – къща на средата на пътя, образно казано, където на пациента в безпечни условия може да продължава лечението си и ходенето на митинги. Може да работи в хостела или да си намери сам някаква работа.
Приемайки , че зависимостта от алкохола или от други психоактивни средства е нелечима болест, а тук трябва да разбираме, че няма връщане към така нареченото контролирано пиене или друсане, предлаганите в този модел методи на лечение не завършват с пълно „излекуване”. Говори се само за спиране на развитието на болестта. В този смисъл терапията не лечение, а по-скоро гриж а и съвети за болния как да се справя и как да живее с тази болест, а също така как да „пренареди” своя живот и своите личности залежи, как да задвижи своя вътрешен потенциал и резерви, за да настъпят желаните промени в настроянията, усещанията, преживяванията , реакциите и поведението.
Превод и обработка на откъси от книгата на Б. Воронович "Зависимостите - генеза, терапия и връщане към зравето" - Боряна Семерджиева
Категория: My files | Добавено от: borianao
Прегледи: 866 | Изтегляния: 0 | Рейтинг: 4.0/1
Търсене
Наши приятели
  • Конфедерация Защита на Здравето
  • Сдружение ‘’Избор’’
  • Фондация ‘’Стефан Батори’’- Полша
  • "Анонимни Алкохолици"-България
  • www.solidarnost-bg.org
  • Майки срещу дрогата
  • Ново начало
  • Фондация за Добро Психично Здраве
  • www.minnesota.pl
  • Анкета
    Пушите ли?
    1. НЕ
    2. ДА
    3. От време на време
    Общо отговори: 80
    Copyright MyCorp © 2018Powered by uCoz